bali11

Информация за остров Бали



Географско разположение
Остров Бали е част от голямата група индонезийски острови Лесер Сунда и е разположен само на 3 км източно от остров Ява. Намира се непосредствено до екватора във водите на Индийския океан. Най-високата му точка е активният вулкан Маунт Агунг (3142 м) в източната част на острова. Релефът на Бали е смесица от планини, долини и коралови рифове. Планинската верига „Гунунг Агунг” е съвкупност от 6 вулкана, простиращи се от изток на запад по цялата дължина на острова. В южната му част плажният пясък е бял, на север и запад е черен, а на югоизточния плаж Падангбай има и от двата вида.
Най-големият град на острова е столицата Денпасар, а след него по значимост се нареждат старата колониална столица Сингарая (на северното крайбрежие), курортът Кута и град Убуд. Трите острова Нуса Пенида, Нуса Лембонган и Нуса Кенинган административно са част от територията на Бали, макар да са разделени от него с пролив.
История
Преди много години остров Бали в действителност е бил свързан с остров Ява - линията, разделяща двата острова е само 3 км широка и не повече от 60 м дълбока.
Най-ранните писмени данни, открити в Бали, са каменни надписи, датиращи от 5 в.пр.н.е., времето през което основите на днешната общност са били вече поставени. Твърде малко се знае за острова през този период - няколко каменни плочи са единствените следи от първите обитатели, макар че по всяка вероятност островът е бил добре заселен преди началото на "века на метала"- около 300 год. пр.н.е. През първата половина на XI век влиянието на индусите от остров Ява започва да се засилва и от тогава голяма част от историята на Бали е неразделна част от събитията и обичаите на остров Ява. Дори през XI век, по време на царуването на цар Аирланга от остров Ява, езикът им, наречен "кауи" навлиза в речника на жителите на Бали.
Първите заселници на остров Бали идват от Азия, което обяснява и силното повлияване на местната култура от индуизма. То се засилва особено през XI в., когато се възцарява кралство Маджапахит от остров Ява, което превръща Бали в своя колония (връзката между двете общности е скрепена чрез брака между краля на острова Удаяна и принцеса Махендрадата от източна Ява.
Предполага се, че през 1597 г. на Бали стъпва първият европеец - холандският изследовател Корнелис Де Хойтман. През XIX в. холандците завладяват индонезийския архипелаг. До завладяването на острова от Япония след Втората световна война се водят постоянни борби между местното население и холандците. Много балийци падат жертва на кръвопролитните битки, но не успяват да спрат европейската експанзия.     
През 1946 г. Бали е включен в състава на новосформираната република Източна Индонезия, а след като холандците признават независимостта на Република Индонезия през декември 1949 г., островът става част от територията й. Следват години на икономическа и политическа криза, предизвикани както от изригването на вулкана Маунт Агунг през 1963 г., така и от вътрешни междуособици. През 2002 г. Бали става обект на ислямистки терористичен акт. Бомба убива над 200 души. Тази атака, както и следващата през 2005 г., нанася големи поражения на острова.

Природа и климат


Бали е малък, изключително плодороден планински остров. Има площ 5620 кв.км ( 140 км на 80 км) на 8 градуса южно от Екватора. Централната планинска верига на Бали, която се простира от изток на запад по цялата дължина на острова, включва няколко върхове над 2000 м, както и много активни вулкани, включени в основата на планинската верига "Гунунг Агунг" (3142 метра). Както много други региони в Индонезия, Бали има два сезона: сух сезон - от април до септември и дъждовен сезон - от октомври до март. Тези два сезона са разделени от междинен период с непредсказуемо време. Сухият сезон е горещ през деня  и хладен през нощта. Средните дневни температури в Бали са от 28 до 30 градуса в ниските части. В малките планински градчета и селца температурата пада до около 10 градуса. Най-приятното време през годината на остров Бали е от май до септември.

Както повечето неща на острова, дърветата имат духовно и религиозно значение и често могат да се видят декорирани с черно-бели карирани тъкани. "Waringin" (Banuan) е най-свещеното дърво на Бали и нито един важен храм не се счита за завършен без да е обграден с тези дървета.
На Бали има повече мусонни, отколкото тропически дъждовни гори.
Бали е пълен с екзотични животински видове. Кокошките и петлите се отглеждат както за храна, така и като домашни любимци. Патиците се използват главно за храна и задължително ястие при пиршества.

Население
Населението на острова е 2,9 млн. жители. Всеки момент от живота на местните е свързан с определен ритуал от раждането до смъртта. Балийците са индуси.
Музиката, танците и драмата са тясно свързани. Типичният танц на Бали е ясен пример за обединението на трите жанра. Индуизмът цели да постигне физическо и духовно съвършенство на своите последователи, които олицетворяват бога на Светото Триединство. Те вярват в един единствен бог. Бали не е само остров на 1000 богове или остров на хилядите храмове, както го наричат понякога, но е и остров на хиляди занаяти - модерни и традиционни. Тук изкуството се вижда не само в галериите, музеите и магазините за сувенири, но и на всеки ъгъл. Всички сгради са в традиционен стил с характерните за острова червени покриви.


Танците и фестивалите тук са ежедневие. Кухнята и ресторантите са за всеки вкус, а развлеченията - разнообразни. Ще бъдете заобиколени от тучни оризови пасища, високи действащи вулкани и непроходими джунгли. Храмовете и пагодите са на всеки ъгъл, а плажовете предлагат екстремни спортове и тайнствени подводни пещери.
Ако ви привлича пазаруването, посетете Убуд – главния занаятчийски център на Бали, където можете да си купите всичко. Ако търсите нощен живот, посетете Кута - раят на магазините, ресторантите и нощния живот.  Навсякъде в Бали ви очакват забавления.
Наричат Бали „Островът на хилядата храма”, навсякъде около себе си ще виждате издигнати чудати светилища (над 2000), украсени с традиционните източни символи и пазени от митологични същества. Разглеждането на всички храмове е невъзможно. Най-добре е да се доверите на местен водач, който ще ви насочи към по-известните и любопитни обекти и ще ви разкаже интересни подробности от историята и значението им за местната култура. Ще бъдете предупредени за правилата, които трябва да спазвате при досега си с местната религиозна общност, предимно балийски индуисти, срещат се и мюсюлмани, будисти и християни). Следвайте ги стриктно, в противен случай може да си навлечете гнева на местните и на боговете, не случайно другото име на Бали е „Островът на боговете”.
Светилища и храмове
Измежду всички светилища на острова, едно е с по-особено значение за населението на Бали. Това е Храмът – майка Pura Besakih - обширен храмов комплекс, простиращ се върху седем възходящи тераси и построен около XIV в. Главният храм Pura Penataran Agung е център и главно светилище на останалите 22 храма. Към него водят поредица от стълбища, тухлени порти и дворове. Това е и основният ритуален център на комплекса, където ежегодно се устройват над  70 фестивала в чест на различни божества.
Заради разположението му на южния склон на главния вулкан Маунт Агунг, местните вярват, че Pura Besakih е чудотворно и защитено от боговете място. Според тях, с изригването на вулкана през 1963 г., висшите сили демонстрирали мощта си, но все пак запазили символите на вярата (потоците от лава, които убиват над 1700 души, минават на метри от комплекса, но той остава непокътнат).
Вторият по значимост храм на остров Бали е Pura Ulun Danu Bratan на брега на езерото Братан и посветен на водата му, която дава живителни сили на всички същества. В този си вид храмът съществува от началото на XIX в., когато е издигнат наново след изригването на вулкана Батур ,преди това Pura Ulun Danu Bratan се намирал на дъното на кратера.
Подобно на всички източни философии, и в Бали водата е един от най-почитаните и значими елементи. Ето защо, освен Pura Ulun Danu Bratan има и други храмове, отдаващи почит на живителната течност. Такъв е храмът Pura Tirta Empul, построен при свещения извор Tampak Siring (според вярванията през 926 г. от бог Индра). След като минете през портата на входа (пазена от статуите на боговете Шива, Вишну, Брахма, Батур и Индра) ще зърнете и главната атракция на светилището – правоъгълен каменен басейн, които се пълни със светена вода от 12 фонтана. Почти всички посетители идват тук с надеждата да се топнат в магическите води, за да излекуват телесните си страдания и да опростят греховете си.
Един от храмовете в Бали, който задължително трябва да посетите е Pura Tanah Lot. Построен е през XV в. върху скала в океана, която с течение на годините е била оформяна от вълните, в южната част на острова и само на 20 км от столицата Денпасар. В превод името Pura Tanah Lot означава „Земя от морето” – това е един от седемте морски храма по крайбрежието на Бали, тясно свързан с местната митология. Всеки от тях е построен така, че да се вижда следващият – целта е била да се оформи верига от храмове по югозападното крайбрежие, така че поклонниците да могат да ги посетят последователно.
Вярва се, че Pura Tanah Lot защитава Бали от епидемии, а морски змии пазят храма от зли сили и от осквернители. Ако имате късмет да хванете отлива, ще можете да стигнете пеша до скалата, но задължително го посетете по залез слънце – гледката, която ще видите от скалата, е неописуема.
Други интересни места на острова:
Храм Pura Kehen в град Бангли е един от най-древните в Бали;
Pura Taman Ayun в град Менгви на земята на Върховния бог;
Храм Uluwatu – посветен на бога на водата, построен върху 100-метрова скала;
Храм Goa Gajah или „Слонската пещера”, построен в пещера, в която има статуя на слон.  От XI в;
Alas Kedaton – „Гората на свещената маймуна”, простира се върху площ от 12 000 хектара, дом на свещени маймуни, обитаващи джунглата и храмове;
Птичия парк с над 2000 вида птици.
Бали е една от най-мечтаните туристически дестинации в света. Наред с прекрасните хотели, в които ще прекарате незабравима ваканция, се предлагат и различни видове спорт и развлечения: водни ски, джет-ски, гмуркане, сърфинг, морски круизи, джип-сафари, бънджи-скокове, сафари със слон, сафари с камила, конна езда, екзотична култура, изкуство, дърворезба, театър и танци. Островът е известен със своя уникален пейзаж. Верига от 6 вулкана между 1300 и 3000 метра височина се разпростират от запад на изток. Богати тропически гори, кратерни езера, водопади и дефилета, живописни оризови тераси и плодородни овощни градини.
Разположен на хълм, на  20 км северно от Денпасар, Ubud е културен център и преди да стане атракция за художниците, е бил селище на аристократичните фамилии в края на 19 век. Когато западните художници и интелектуалци започнали да посещават мястото през 1930 г., те са черпили идеи от местния бит и обичаи.
Nosa Lembongan - този малък остров, разположен на изток от Беноа е изключително популярен  тук. Подводните коралови рифове създават условия за отлично място за гмуркане или каране на сърф. Bali Hai Cruise предлага цялостен пакет от услуги, включващи малка разходка край едно от традиционните селца, гмуркане и разглеждане на кораловите рифове.
Любопитно за острова:
На 23 март всяка година, остров Бали е затворен за туристи. Самолетите не кацат и не излитат, не се движат таксита и автобуси, по улиците е мъртвило.
Онези, които още не са тръгнали за екзотичния индонезийски остров, са умолявани да отложат пътуването си с един ден. На тези, които искат да си тръгнат оттам, се препоръчва да напуснат ден по-рано. Всички останали, които така или иначе вече са на острова няма да могат да излязат от хотела си, предупреждава сайтът  www.indonesia.travel.com
Забраната е от 6 часа сутринта за едно денонощие.
Това е Непи - Денят на тишината, в който всички на Бали се отдават на размисъл, медитация, тишина. Забранено е излизането на открито, включително и на плажа, като това се отнася и за туристите. Не е позволено да се палят огньове, да светят лампи, включително в тъмните часове на денонощието. Всички форми на развлечение - партита, концерти също са под забрана. Затворени са магазините, пристанищата, предприятията. Не работят радиостанциите, телевизията. Служителите в хотелите, чиято смяна ги е заварила на работното им място, ще останат на него до следващата сутрин. Изключение се прави само за линейките.
Причината за всичко това е вярването на местните хора, че на този ден, на който в Бали посрещат Новата година, злите духове посещават острова. Ако не видят и не чуят никого, ще решат, че хората са го напуснали и ще загубят интерес към Бали. Поне за следващите 12 месеца.
Мнозина казват, че щастието се е усмихнало за лечителя Кетут Лиер, който авторката Елизабет Гилбърт описва в бестселъра си „Яж, моли се и обичай”. Лечителят, който не знае своята възраст и в книгата се описва ту като 60, ту като 70, ту като 90 годишен е известен в кръга от съседи и съграждани но в никакъв случай не може да се нарече богат. Изгубвайки първата си съпруга, заживява с жената на брат си в едно от онези особени балийски семейни формати, в които бракът с втората жена не се консумира, но тя се грижи за мъжете си като добра домакиня и къщовница. В такъв момент от живоота му е срещата с писателката, по чийто роман е създаден и филма. Днес пред дома му на остров Бали има една постоянна и в повечето случаи ненатрапчива тълпа от туристи, които искат да снимат дома му или да се допитат до него за съдбата си. Традицията за такова допитване на Бали е натурална размяна или в по-редки случаи – минимално заплащане. Ясновидството и магиите, практикувани на екзотичния остров Бали са практически ориентирани към лечение, успокоение, справяне с проблеми. Обичайно посетителите изчакват в двора. Дворът на лечителя никога не е бил толкова пълен. Туристите, дошли в Бали за екскурзия и почивка или като част от пътешествието в намирането на собствената си идентичност чрез религиозни практики, са твърде много. Но за всеки от тях, балийският лечител намира 20 минути за разговор – съвсем като при лекар. Много от сесиите включват четене или отправяне на послание – повечето за щастие и успех и като цяло позитивни – казват преминалите през терапията на Лиер туристи в Бали.


Екскурзии на остров Бали

Турове и празници

Гората на маймуните Bukit Sari


На остров Бали има няколко гори, обитавани от маймуни. На тяхната територия винаги се намира и някоя светиня като дървото Пала, което не трябва да се докосва, докато не рухне от старост или храм, в който вярващите принасят дарове. Най-известната свещена гора Bukit Sari се намира на 20 км северно от Денпасар, до градчето Сангех. Преданието разказва, че именно тази гора е описана в древния епос Рамаяна и по тази причина гората и намиращия се в нея храм Taman Sari се ползват с голяма популярност. Туристите също не пропускат да се порадват на общителните маймуни, дори да ги нахранят, което може да се окаже рисковано начинание, тъй като маймуните често хапят и крадат вещи от своите любезни гости.

Планината Агунг


Спящият вулкан с височина 3142 м е едно от най-свещените места на остров Бали. По ирония на съдбата последното мощно изригване било през март 1963 г., точно посред празнуването на Eka Desa Rudra – изключително важен религиозен празник, случващ се веднъж на сто години. Балийците приели събитието като наказание от недоволните божества. Изригването на Агунг било съпроводено с катастрофални разрушения, но най-големият хиндуистки храмов комплекс Pura Besakih, построен на югозападния склон на планината, по чудо останал непокътнат. На неговата територия можете да се разходите и днес, започвайки от мъничка пътека, извеждаща до самия връх. Но изкачването му съвсем не е проста работа и не се практикува от обикновените туристи, защото в посока нагоре отнема най-малко 6 часа, а връщането – не по-малко от четири.

Планината Батукару


Втората по големина планина е с височина 2276 м и също е свещена. По склоновете на „скалата от кокосови черупки” както я наричат тук, се намира храмът Pura Luhur Batu Karu – главното светилище на несъществуващото вече кралство Табанан. Пътят към върха минава през труднопроходима гора, населена с маймуни, странни птици и влечуги и трае дълги часове.
Планината и езерото Батур - Gunung Batur, Danau Batur
Третата свещена планина Батур със своите 1717 м е любима за туристическите маршрути. Изкачването отнема около 2 часа с почивки край горещите извори, където можете да се подкрепите със сварени във водите им пресни яйца. Откриващата се от върха изумителна гледка, напълно си струва усилието. А гледката, която ви очаква в подножието на планината – на брега на едноименното езеро и храма Pura Ulun Danu трудно може да бъде описана с думи. Можете да наемете и традиционна лодка bedau.Езерото Бератан
В северната част на остров Бали се намира езерото Бератан. В неговата огледална повърхност, сред загадъчна мъгла се отразяват фините контури на храма Pura Ulun Danu Beratan – светилище на Деви Дану, богинята на езерото. Според легендата, храмът е бил построен от майсторите на оръжия, изковали магическите кинжали keris специално за героите и кралете, прогонили нашествениците от източна Ява и кралството Маджапахит.

Храмовете на Бали и Ява


Най-често срещаната дума в пътеводителите за Бали е “Pura” – в превод от индонезийски означава храм. Малки и големи, пищни, скромни и натруфени, те са разпръснати навсякъде и ще видите стотици, без дори да ги търсите. Най-често срещаните храмове са хиндуистки. Във всяко селце има най-малко три храма. Главният - pura puseh е посветен на основателя на селището и е с лице към планината. В центъра на селището е pura desa – храм на духовете, пазители на хората, които помагат в ежедневието. Храмът на мъртвите е pura dalem е обърнат към океана и най-често е близо до гробище. Има храмове на отделни родове, храмове на морски божества, закрилящи рибарите, земеделски храмове в оризовите полета, храмове край пазарите, помагащи на търговците и всевъзможни други. Съществуват и по-нестандартни места за поклонение – вековни дървета, начало на пътища, извори, практически навсякъде. Особено значими са храмовете, които принадлежат не на отделни селища, а на всички балийци, наречени „храмове на посоките”, които са девет на брой. Това са Pura Besakih на североизток, Pura Lempuyang на изток, Pura Goalawah на югоизток, Pura Andakasa на юг, Pura Uluwatu на югозапад, Pura Batukaru на запад, Pura Pucakmangu на северозапад, Pura Batur на север и Pura Pusering Jagat в центъра на острова. Някои храмове приемат само хора от общността за закрити религиозни обреди, други гостоприемно отварят вратите си за туристи от други вероизповедания, ако облеклото и поведението им не са в разрез с правилата. Почти във всички големи храмове може да се вземе назаем саронг, с който да бъдат покрити голите ръце и крака. Предвидливо е всеки да носи със себе си нещо подобно по време на екскурзиите в Индонезия, те са евтини и красиви и остават като спомен от това незабравимо пътешествие.

Храмът Pura Besakih – хиндуистки


Разположен е на северозападния склон на планината Агунг, свещена за всеки балиец. Представлява внушителен комплекс състоящ се от три големи храма: Penataran Agung – храм на Шива, Batu Madeg – храм на Вишну и Kiduling Kreteg – храм на Брахма и още двадесет относително малки. Най-важните церемонии се провеждат в Penataran Agung. Веднъж на сто години се отбелязва Ekadasa Rudra, веднъж на десет години - Panca Wali Krama, а веднъж годишно, при пълнолуние през месец октомври – Piodalalan. Вярващите задължително посещават храма в празничните дни, за да принесат дарове на боговете, както и своята лепта за поддръжката на комплекса и по този начин да си осигурят хармония и душевен мир. Туристите се допускат само във външните части на комплекса.Храмът Pura Luhur Uluwatu – хиндуистки
Втори в йерархията по значимост на остров Бали. Разположен е в живописна местност на югозападното крайбрежие на върха на скала, надвиснала над океана. Откриващата се гледка, особено на залез слънце, е неописуемо зрелище. Вечер на площадката пред входа може да се види представление – танца Кесак. Да се попадне вътре в храма не винаги е възможно. По време на церемония допускат само вярващи, а през останалото време и туристи, стига да бъдат с покрити рамене и крака и да пазят тишина.

Храмът Tanah Lot – хиндуистки


Това е най-известният храм на Бали, любим обект от картички и пътеводители. Намира се на югозападното крайбрежие върху скалист хребет, който по време на прилив се превръща в малък остров. Тогава церемониите се извършват на голямата суша, а когато настъпи отлив, отново се завръщат в храма. Легендата за създаването на Танах Лот датира от средновековието и се свързва с влиятелния свещеник Данг Хианг Нирарта. През 1489 г. той се заселил по тези места, за да съхрани и укрепи хиндуистката вяра. Хора от целия остров идват тук с благоговение, за да поднесат дарове на Великия учител, постигнал нирвана и да се помолят на върховното божество Ида Хианг Види за благополучие на душата и тялото.

Храмът  Pura Taman Ayun – хиндуистки


Когато Индонезия била разделена, всяко кралство имало своя територия и централен храм. В Mengwi, днес едноименно градче северно от Денпасар, бил огромният Pura Taman Ayun, построен през 1634 г. и запазил водещото си значение до падането на кралството през 1891 г. Характерна архитектурна особеност, по която лесно може да бъде отличен, това са многобройните пагоди, издигащи се над вътрешния двор. Те олицетворяват свещената планина Махамеру – ос на Земята, намираща се в центъра на Вселената. Според преданията, тази златна планина е пристан на Върховния бог и на душите на мъртвите. Техния покой се пази от великана Дварапала, преграждащ входа на храма. Достъпът във вътрешността е строго ограничен. В хода на мащабни реставрационни работи през 1937 г. външната фасада на храма била напълно възстановена.
Храмът Goa Lawah – хиндуистки

На източното крайбрежие, между Кусамба и Паданг Бай, се намира един от най-мрачните и тайнствени храмове на остров Бали. Името му в превод означава „пещерата на прилепите”. Стотици зловещи прилепи, считани тук за свещени, висят по стените на пещерния храм. Мястото е било и остава с голямо значение, защото в него се намира Sad Kahyangan, един от шестте храма, посветени на Брахма.
Храмът Brahmavihara Arama – будистки

На северозапад, в градчето Банджар, можете да посетите будисткия манастир Брахма Арама Вихара. Сградите са в традиционен будистки стил – оранжеви покриви, помещения, декорирани в пъстри цветове и златисти статуи на Буда, но с характерната балийска дърворезба, украсяваща стените. Няма уроци по медитация, но който знае какво да прави, би могъл да се заеме сам – входът е отворен за всички.
Католическият храм в Паласари

В Паласари е най-голямата християнска общност на Бали, в западната част на острова. Сравнително нова постройка, от 1954-58 г., но много впечатляваща – красива бяла фасада, украсена с балийска резба, съчетава взаимното проникване на културите: католическите ангели са облечени в балийски костюми, а за Рождество Христово всяко селце се украсява с бамбукови венци, както по време на хиндуистките празници.
Будисткият храм Borobudur на о. Ява

Най-прочутият храм в Индонезия може да бъде описан като хълм, увенчан с редове от шишарки. В действителност, това, което отдалече изглежда като многобройни конуси, е камбановидна ступа, построена на седем нива плюс едно централно. От въздуха впечатляващата архитектурна структура прилича на огромна Мандала – символ на необятната сложност на Космоса. Пет квадратни тераси, съединени с преходи и двустепенен пиедестал, украсени с каменни барелефи, изобразяващи живота на Буда до момента на просветлението или Нирвана, всяко от седемте нива съответства на определен етап от живота на божеството. Има повече от 500 негови скулптурни изображения. Сложната масивна конструкция внушава чувство на спокойствие и умиротвореност, а панорамата на планината Мерапи и разпръснатите надалеч бананови плантации, полускрити в утринната мъгла сред широки равнини, пленяват от пръв поглед. Храмът е построен приблизително в 800 г. След падането на кралство Матарам през 919 г. обаче бил изоставен, покрит с вулканична пепел и растителност и обречен на забвение, за да бъде открит за първи път при експедицията на Сър Стамфорд Рафълс през 1900 г. Започналото тогава възстановяване на храма, било истински реализирано близо век и половина по-късно, когато по покана на индонезийското правителство през 1956 г. на остров Ява пристигнал белгийски експерт, който препоръчал древната постройка на вниманието на ЮНЕСКО. Между 1963 и 1969 г. била извършена пълна реставрация и до момента обектът се поддържа в идеално състояние. Туровете започват на разсъмване, тъй като изкачването по хълма е затруднено поради горещината и силното обедно слънце. Храмът затваря в 5 часа.
Храмът Prambanan на о. Ява – хиндуистки

Разположен в околностите на село Прамбанан, храмовият комплекс Roro Jongrang датира приблизително от 700 г. по време на управлението на династиите Syailendra и Sanjaya и изразително се отличава от Боробудур, независимо от факта, че имат и някои общи черти. В ново време Прамбанан бил открит през 1733 г., когато представлявал каменни руини, оплетени в непроходима тропическа растителност. За времето от 1855 до 1937 г. древният паметник бил освободен от тези „зелени окови”, а през 1953 г. цели 240 храма, съставляващи комплекса, били възстановени. Пространството на Roro Jongrang е организирано като три площадки, заключени една в друга, с преходи между тях. В пределите на външния пояс няма храмове, в средния пояс има 244 храма, построени в четири редици, а в центъра има правоъгълник, съставен от други 16 храма. Главният храм е украсен със статуи на хиндуистки божества – Ганеша, Шива, Дурга и Агастя – на всеки един от четирите входа.

Празниците на Бали


Животът на Бали е безкраен празник – международни, национални, религиозни (за всички религии), по стар и нов стил, тук уважават всеки празник. Освен изброените има и такива, които се изчисляват по традиционния яванско-балийски ритуален календар, който се състои от 210 дни. Той на свой ред се дели на седмици, а всеки ден има свое име и смисъл – комбинация, характеризираща го като благоприятен или не. В общи линии, за да се изучи тази объркана материя, трябва да си монах или шаман. Затова ще споменем само най-известните дати.
Официалните светски празници са: Нова година на 01 януари, Денят на независимостта на 17 август, Рождество Христово на 25 декември и подвижните – балийска Нова година, Ниепи, Страстната седмица, Възкресение и Възнесение по християнската традиция, будисткия Вайсак и всички мюсюлмански празници. Много интересен характерен празник е Nyepi – денят на тишината. На Бали празнуват хиндуистката Нова година на деня Ниепи (Nyepi). През 2013 година се пада на 12 март и въпреки че това е денят, в който на туристите не се позволява да излизат, атракцията не е за изпускане. Особеното на Бали е, че за официалното летоброене и за бизнес се използва грегорианският календар. Има обаче още две календарни системи, които определят духовния живот на местните. Имената им са Павукон и Сасих. Първата система се отброява на седмици и започва с първата, наречена Синта. Завършва със седмицата Ватугунунг като цялата година има 210 дни. Системата за летоброене е внесена е от близкия остров Ява през 14-и век и представлява сложна плетеница от ритуални дни, които определят до голяма степен живота на Бали. Календарът Сасих пък от своя страна е с индийски произход, и е съставен от 12 лунни месеца и започва с деня на пролетното равноденствие. Именно по нея се празнува и балийската Нова година Ниепи, а летоброенето е по ерата Сака, която започва в 78 година сл. н.е. от християнското летоброене.
Ниепи е ден за равносметка, самовглъбяване и връщане на баланса в природата. Легендите отпращат към възцаряването на индийския крал Каниска I, който е пренесъл хиндуизма на територията на Индонезия. Ниепи се празнува в пълно мълчание. На улиците в този ден могат да бъдат видяни само облечените в тъмни дрехи Пекаланг – хора, които следят да се спазва мълчанието. Празнуването на Нова година на Бали обаче започва три дни предварително и ритуалите са изключителна атракция. Началото на празненствата е в деня Меласти, в който се пречистват арките и статуите, които покровителстват балийските села. Целта на церемонията е да се пречисти природата и да се призове Амерта, духът на океана да излезе при хората. Заради това и статуите от храмовете се изнасят и с дълги и цветни процесии се отнасят до брега на река или най-често на океанските плажове. Там те се измиват от бог Баруна (балийският еквивалент на Нептун), а покрай тях хората се настройват на божествените вълни, за да посрещнат Ниепи подобаващо. Ден преди Новата година е Тавур Кесанга. Това вероятно е и най-атрактивната част за европееца от целите новогодишни празненства. На Тавур Кесанга всяко село организира голяма екзорсистка церемония по кръстовищата на улиците. Според местните вярвания именно на пресичането на два пътя се събират демоните. Церемонията обикновено представлява нещо като карнавал с бамбукови фигури на Бута Кала, които символизират дяволите. Церемонията се нарича Ого-ого и се провежда след залез слънце. Навсякъде се вдига оглушителен шум, а хиндуистите палят огньове, с които гонят злите духове от живота на хората. Същинското празнуване е на деня Ниепи, който за много от западните туристи е направо досаден. Карнавалът и екзорсистките церемонии са заменени от гробна тишина, защото празнуват не само хиндуистита, а всички жители на Бали. На този ден местните не гледат телевизия, не шофират, не излизат по улиците – Бали придобива призрачен вид. Туристите пък трябва да седят само на територията на хотелите си. Движението е разрешено само за линейки, които транспортират изключително тежко болни хора. Нгембак Гени пък е денят след Ниепи, на който хиндуистите обикалят домовете на близките си и си искат прошка. Церемонията се извършва с изпълнението на древни песни и четенето на стари текстове, но до него рядко се допускат външни хора. Въпреки ограниченията, които налага Ниепи, да посрещнеш новата година по местния начин е ценно преживяване.
Tumpek Uduh
Отбелязва се веднъж на 210 дни, колкото трае ритуалната година, празник на плодородието. В този ден се принасят като дарове плодове и растения и в никакъв случай не може да бъдат наранявани дърветата, нито да се събира урожай.

Tumpek Landep

Веднъж на 210 дни, празник на металните прибори, инструменти и механизми. Подаряват се полезни за домакинството вещи – от нож до компютър.

Tumpek Andang

Ежегоден празник, посветен на домашните животни. В храмовете има служби.

Tumpek Wayang

Церемониите са посветени на бог Sanghyang Iswara – покровител на кукловодите и артистите. През целия ден могат да се видят прекрасни куклени представления и традиционните wayan kulit.

Saraswati

Денят на богинята Сарасвати – покровителка на знанието и изкуствата. Всички си подаряват книги, но четенето и писането на този ден е забранено.

Така, както храмовете на Бали са стотици, вероятността да попаднете на тържествена храмова церемония е поне веднъж на няколко дни, често и всеки ден. В хотелите предоставят изчерпателна информация по дни и часове. Общото название на всички храмови дни е piodalan, празненствата могат да продължат от един до единадесет дни, в зависимост от значимостта на храмовия комплекс. Церемониите започват с голям брой празнично облечени поклонници, носещи дарове – цветя, сладкиши, плодове. Следват молитви и свещеникът раздава светена вода, символизираща дар от върховното божество, който те приемат. Завършват с ритуала ngeluhur, който може да се преведе като „връщане към люлката на вечността” – където бог и душите се връщат към себе си на свещената планина.

По-популярните светски празници са Арт фестивал, провежда се в Денпасар в месеците юни и юли в центъра по изкуствата Taman Budaya и е изпълнен с представления, изложби, концерти, игри; фестивалът на цветните дракони на плажа в Кута отново през юни и юли, забележително шоу – цялото небе е осеяно с огромни пъстроцветни летящи чудовища; карнавалът в Кута – през юли и август, продължава две седмици, включва спортни състезания, кулинарни демонстрации, концерти, парад с карнавални костюми; джаз фестивалът в Кута – през ноември на сцената на Hard Rock Cafe и Hard Rock Hotel с множество местни и чуждестранни участници.


Танците и музиката на Бали


Танцът заема изключително място в балийската традиционна култура. Съществуват свещени танци, посветени на боговете, които се изпълняват по време на религиозните церемонии и светски, предназначени да забавляват публиката. Най-значими от религиозните танци са pendet, gabor, baris gede, topeng pejegan, които се изпълняват във вътрешния двор на храмовете, а церемониалните като ramayana, gambuh – в средния двор. Сценична площадка за светските танци е мястото пред храма или външния двор. На всеки етап от житейския си път балиецът се намира в сферата на действие на определен танц. Танцува се по време на сватбените обреди, при раждането на дете, за прогонване на болести и по време на кремацията. Има празнични танци и танци за всеки ден. И очевидно така е било винаги – древните каменни статуи изобразяват хора, застинали в характерни пози и облечени в костюми за танци. Музикалният съпровод за танците се осигурява от gamelan – като думата се използва и за един инструмент и за перкусионен оркестър, включващ барабани, гонгове, цимбали, а понякога и флейта и ксилофон. Местните жители вярват, че gamelan има магически сили, дори съществува специален календар, описващ ритуалите, които трябва да се извършват през годината.
Topeng
Свещен танц, който се изпълнява от двама или трима мъже. Отличителна особеност на костюма е маската (точно това е името на танца в превод)- тя определя характера на персонажа, неговата възраст, настроение и положение. Сюжетът пресъздава епизоди от живота на балийските крале, техните шутове, воини и любими. Топенг е пантомима, реплики имат само шутовете, чийто лица са наполовина закрити от маски. Музикалният съпровод е gamelan. Представленията са в Пелиатан (Peliatan) всеки четвъртък от 19:30 ч.

Baris


Този древен свещен танц е неотменима част от религиозните церемонии. Барис геде е танц на мъжете-воини. Изпълнява се от 10-12 актьори, облечени в златотъкани одежди, със завързани магически шалове. На главите имат бели триъгълни шапки, украсени с цветя, а в ръцете си носят дълги, заплашителни копия. Барис означава ред и действително в началото персонажите са построени в два реда, символизиращи две войски, които първо се подготвят, а след това влизат в битка. Има няколко разновидности на танца – Барис пендет представлява драматично действие, в което пластичните номера се редуват с монолози на героите, Барис тумбак символизира прогонването на злите духове и се изпълнява по време на кремацията на високопоставени лица. Представленията има в Батубулан (Batubulan), Тегалтаму (Tegaltamu), Сингападу (Singapadu).


Legong
Както Барис е традиционен мъжки танц, така Легонг е изключително женски. Той не е свещен и се изпълнява на светски събития за местните жители и туристите. Актрисите са три момичета, облечени в коприна и златни украшения, които пресъздават легендата на Малат (балийска версия на 1001 нощ). Представленията са всяка събота от 19:30 ч. в Убуд и всеки петък от 19:30 ч. в Пелиатан.

Joged

Много популярен светски танц, изпълняван по традиция в края на събирането на оризовата реколта. Костюмите напомнят Легонг, но сюжетът е различен – главно действащо лице е млада девойка, която танцувайки, се опитва да спечели вниманието на мъж, седнал сред зрителите. Понякога партньорите се сменят и общият танц напомня любовна игра, поради което е особено харесван от публиката. Представленията са в Ловина.
Barong
Най-любимият за туристите балийски танц. Това пъстроцветно зрелище с великолепни костюми и вечен сюжет – битката между Доброто и Злото, увлича и деца и възрастни. Главно действащо лице е Баронг – крал на джунглата, митично същество, полукуче-полулъв, което се изпълнява от двама танцьори. Той олицетворява Доброто. Неговият противник е Рангда, символизиращ злите духове, нещастието, болестите и цялото зло. Централно събитие в представлението е битката между двамата, тя съдържа специален номер, наречен Крис или „танц с кинжали”, където Рангда се вселява в Баронг и едва не успява да му внуши да се самоубие с кинжал. В решаващия момент кралят на джунглата превъзмогва противника и Доброто побеждава. Символичният смисъл на танца е, че човек при всички обстоятелства трябва да се съпротивлява на злото. Представления има в Денпасар – ежедневно от 09:30 ч; в Убуд всеки четвъртък от 19:30 ч., в Гианяр ежедневно от 21:00 ч. и Батубулан ежедневно от 09:30 и 10:30 ч.