island java

Информация за остров Ява


Остров Ява

Храмът Прамбанан

Храмът Прамбанан е необичайно красива постройка, издигната през 10 век сл. н. е. по време на управлението на двата краля Ракай Пикатан и Ракай Балитунг. Извисяващият се на цели 47 метра храм (с пет метра по-висок от Боробудур), е въплъщение на мечтата на своя създател да демонстрира триумфа на индуизма на остров Ява. Прамбанан се намира на 17 километра от центъра на града в район, който в момента функционира като красив парк. Местните хора продължават да разказват една интересна легенда за историята на храма. Според нея някога живял мъж на име Bandung Bondowoso, който се влюбил в Roro Jonggrang. За да отхвърли любовта му, Jonggrang помолила Bondowoso да й построи храм с хиляда статуи само за една нощ. Желанието й било почти изпълнено, когато Jonggrang наредила на жителите на града да нахвълят ориз и да го подпалят, така че пламналият огън да заблуди Bondowoso, че се е съмнало. Разбирайки, че е измамен Bondowosо, който вече бил направил 999 статуи, проклел своята избраница да се превърне в последната статуя на храма на нещастната му любов.
Прамбанан се състои от три основни постройки, разположени в глания двор, които носят имената - Вишну, Брахма и Шива. Тези три храма са символи на триумфа на индуизма. И трите храма са с лице към изтока. Всеки има по един придружаващ го храм, който е обърнат на запад съответно от - Нандини за Шива, Ангса за Брахма и Гаруда за Вишну. Освен тях има два странични храма, четири храма kelir (малки храмове, които напомнят на пурите в Бали и които се смятат за пазители от зли духове) и четири храма в четирите ъгъла. Във втората зона има още 224 храма. Влизайки в храма на Шива, който е най-високите храм и със централно местоположение, ви очакват четири зали. В главната зала се намира статуя на Шива, а в другите три- има статуя на Дурга( съпругата на Шива), на Агастия( учителят на Шива) и Ганеша (синът на Шива). Според популярната легенда, статуята на Дурга е статуята на неблагодарната Roro Jonggrang.
Северно от храма на Шива се намира този на Вишну. В него има само една зала със статуя на Вишну. По същия начин в храма на Брахма, който стои в южната част, има само една зала с една статуя на Брахма. Една от най-интересните постройки в храмовия комплекс е храмът на Гаруда, който е разположен до храма на Вишну. Той разказва историята за полуптицата получовек Гаруда. Фигурата му е изобразена със златно тяло, бяло лице, червени крила, а човката и крилете му приличат на орлови. Смята се, че това е образ, подобен на този на Бену, който се свързва с Бога на слънцето в египетската митология или на финикса в древногръцката митология. Гаруда успява да спаси майка си от проклятието на Аруна, като открадва Tirta Amerta (свещената вода на боговете).Това е причина той да стане обект на възхищение сред хората. В Индонезия Гаруда е символ на страната. Друга страна, която използва същия символ е Тайланд, макар че там той е известен като Крут или Пха Крут. В Прамбанан има панели с релефи на откъси от Рамаяната. Друг интересен релеф е с изображение на дървото на живота, вечността и на хармонията с природата.

Храмът Боробудур

Чували ли сте, че на остров Ява се издига планина от хиляди ступи . Каменните стени на Боробудур, обградени от вулкани и обгърнати в мистерия. През 1814 г. двеста мъже прекосяват равнините Кеду на Централна Ява, за да търсят легендарната планина, която се намира в близост до малкото селце Боро. За шест седмици, те посичат и изгарят непроходимата, буйна растителност. Изчистват тонове вулканична пепел. Скрит под сенчестите дебри, те изнамират чудновати фигури, гравирани върху камък- хиляди.

Разкопаването на монумента, който скоро става известен на целия свят като храма Боробудур е по поръчение на сър Томас Стамфорд Рафълс, новият британски губернатор на Ява. За разлика от холандските търговци преди него, Рафълс е силно заинтригуван от екзотичната история и архитектурата на индонезийските острови. По време на експедицията Рафълс открива грандиозна пирамида, която се извисява с огромна камбановидна ступа, която днес е известна като Светинята на лотуса. Поради липсата на адекватни исторически извори, той не може да определи точната дата на построяването на Боробудур, но има предположение за неговото предназначение: " Приликата на фигурите, които са разположени около монумента и които наподобяват на изображения на Буда, навеждат на мисълта, че става дума именно за това, че Боробудур е будистки храм". Обаче в самия храм няма нито един централен олтар или светилище. Вместо това пасажите, които обкръжават структурата са покрити с приблизително три хиляди балерефи.
След като мълвата за откритието се разнася, много религиозни учители от Азия идват да го посетят. Те определят Боробудур като най-големият будистки храм в света, но също и като най-необичайният. Стенните гравюри изобразяват сцени от учението на Буда, а пасажите са създадени, за да водят вярващите през тяхното духовно пътешествие, докато се изкачват от тераса на тераса, като всяко следващо ниво олицетворява едно по- високо равнище на осъзнатост. Предполага се, че в миналото поклонници са идвали от цяла Югоизточна Азия, за да изучават свещените писания, изпълнени с мистерия, с тайни послания, поука и размисъл. Боробудур е бил своеобразен триизмерен водач към Просветлението.Но въпреки най-добрите намерения на Рафълс, откриването на Боробудур, го поставя в голяма опасност, тъй като той започва да привлича все по-голям брой посетители. От друга страна жителите от околните селища не изповядвали същата почит към храма както някога в миналото и за тях той бил само източник на строителни материали.Търсачите на сувенири обезглавяват много от статуите на Буда и ги пренасят в частни замъци и музеи по целия свят. За изморените от пътя туристи е построена горе в централната ступа чайна. Според азиатски специалист по история на изкуството много от европейците, които са дошли в Азия, а и много от самите азиатци, които изповядвали исляма, считали тези монументи за езически символи, поради което не са могли да оценят красотата им.
През 1885 г. едно случайно откритие възобновява интереса към опазването на античното съкровище. J. W. Ijzerman, холандският архитект, който се занимава с реставрацията на храма, при една от обиколките си по високата шествена пътека около основата на Боробудур открива, че отливките по стената продължават през процепа, който се вижда в пода. Това по всяка вероятност означавало, че тези камъни са добавени в последствие след като част от постройката вече е била завършена. Ijzerman настоява част от пътеката да бъде отстранена. Когато шестнадесетте каменни пласта са отстранени, Ijzerman открива другa редица от каменни плочи, доста по-различни от тези от горните пасажи. На тях са изобразени адски мъчения и сцени на върховна наслада. Открити са общо 160 плочи.Няколко сцени са останали недовършените с инструкции до гравьора на санскрит, а самият надпис е толкова специфичен, че учените му приписват датировка от средата на 9-ти век. Това е основание експертите да предполагат, че Боробудур е построен от кралете от династията Сайлендра. Реставрационните дейности, които европейците предприемат в рамките на следващия век, противно на добрите им намерения, нанасят далеч повече щети, отколкото да имат благотворно влияние. Натрупаните седименти и пепел, и растителността около храма, които са съществували толкова дълго преди откриването му, изпълнявали ролята на пазители. След като пасажите били разчистени, шуплестите, вулканични, каменни структури били изложени на безпощадното влияние на жегата и на поройните дъждове. Така за целия 19 век Боробудур е пострадал повече, отколкото за хиляда години преди това. През 1968 г. индонезийското правителство и ООН, работейки заедно с ЮНЕСКО започват кампания за спасяването на Боробудур . През следващите петнадесет години, 20 хиляди долара са отпуснати за реализацията на смелия план. Направено е цялостно разглобяване и реконструкция на долните тераси на монумента -камък по камък . Специалисти от 27 страни се присъединяват към индонезийския екип, за да реализират проекта. Над един милион камъка са преместени по време на реставрацията и са разпръснати наоколо, подобно на масивни парчета от пъзел. 13 хиляди гравирани каменни плочи са били махнати един по един и са почистени, подредени и обработени за съхранение. Боробудур се превръща в поле за експеримент с един нов вид консервационна техника -процедура за борба с микроорганизмите, които унищожават камъка. Екипът от експерти включва специалисти в областта на инженерните науки, химията, биологията и археологията, и всички те работят заедно, за да възстановят величествената красота на Боробудур -една молитва, сътворена от камък и завещана от миналото.
Най-долното ниво се нарича Kamadhatu, второто е Rupadhatu, а третото и най-горно ниво е Arupadhatu.
Индонезия е огромна държава в Югоизточна Азия и Океания, разположена на Малайския архипелаг, между Индийския и Тихия океан. Съставена е от 17 508 острова, от които само 6 хиляди са населени, с население от 238 милиона човека. Характерно за държавата е нейното културно и геоложко разнообразие. Населението се състои от 300 етнически групи и говори над 250 езика.